Основна терминология във ветроходството

Рул във ветроходството се отнася до щурвала или румпела на лодката, които са отговорни за управлението на посоката на движение. Рулевият е човекът, който управлява румпела или щурвала, за да зададе посоката на лодката и да я балансира спрямо вятъра.

Дълга дръжка, прикрепена към перото, осигурява пряк контрол върху посоката на движение на лодката. Натискането на румпела наляво ще обърне лодката надясно и обратно.

Разположено на кърмата, позволява на моряка да управлява лодката. При по-големите ветроходни лодки се използва щурвал вместо румпел. Завиването наляво води яхтата наляво и съответно – надясно, когато се завие надясно.

Отговаря за управлението на лодката чрез екипажа, търси най-добрия възможен баланс между скорост и курс (посока). Ролята изисква носене на отговорност, непрестанно взимане на решения и предвиждане на потенциалните опасности и предимства на външната среда.

Килът е голяма греда, около която се изгражда корпусът на един кораб. Килът минава в средата на кораба от носа до кърмата и служи за основа (фундамент) в строежа на кораба. Той е много важна част (елемент) за здравината на корпуса и устойчивостта на съда и може да се сравни с основите на една сграда. Килът обикновено е първата част от тялото (корпуса) на един кораб, която се изгражда. Полагането на кила е значително събитие и често се отбелязва с церемония. В някои езици изразът „полагам кила“ е идиоматичен и означава започването на някакво важно начинание. Друг образен (идиоматичен) израз е пожеланието „Седем фута под кила“, т.е. да избегнеш подводни скали. Освен носеща, килът има и хидродинамична задача. Той е част от кораба, предназначена да се съпротивлява на снасянето (дрейфа) – страничното отместване на кораба под влияние на вятъра. Той служи и като противотежест, съпротивляваща се на страничното накланяне на кораба.

Грот (от на нидерландски: groot „голямо“) е основното ветрило на една ветроходна лодка, което обикновено е прикрепено към мачтата и гика на яхтата. Това е най-голямото и значимо платно, което осигурява основния източник на задвижване за лодката. Гротът е с триъгълна форма и се плъзга в жлеб на мачтата.

Роля на грота:

Гротът играе решаваща роля за балансиране на посоката на движение на лодката заедно с предните ветрила (стаксел или геноа) и руля. Той е основният източник на задвижване и е от съществено значение за скоростта и маневреността на ветроходния съд.

Стаксел е вид ветрило, използвано във ветроходството. Обикновено е триъгълно или четириъгълно като форма. Стакселът играе важна роля при смяната на курса и при лавировка (качване срещу вятъра), като помага за бързото завиване на лодката през вятъра (поворот). В съчетание с грота, стакселът увеличава общата скорост на лодката и подобрява нейната стабилност при различни ветрове.

Генуа е вид триъгълно ветрило, което представлява голям стаксел. Основната му характеристика е, че шкотовият ъгъл на генуата минава зад вантите на мачтата, което го отличава от стандартния стаксел. Генуата е по-голяма от обикновения стаксел и често припокрива грота, когато се гледа отстрани Генуа е ключово ветрило за яхти, които търсят баланс между скорост и маневреност, особено при условия на слаб вятър.

Дебела греда по долния ръб на грота. Трябва да сме внимателни с него, защото може да ни удари (не случайно на английски се казва BOOM).

Носът (The bow) е предната част на яхтата, а кърмата (the stern) е задната час на яхтата.

Когато сме с лице към носа – всичко, което виждаме в лявата част на яхтата.

Всичко, което виждаме в дясно на яхтата (когато гледаме към носа).

Посоката на вятъра до голяма степен определя и това в каква посока може да се движи ветроходната яхта.

Схващането на посоките на вятъра е от изключително значение за това да разберем как ветроходците успяват да се движат в различни посоки, независимо откъде идва вятъра. Посоката на вятъра е определяща поради факта, че трябва да си нагласим ветрилата по най-правилния начин, за да можем да се движим възможно най-добре. Можем да се движим във всяка една посока, с изключение на една:

Левентик (A) (на френски: le vent) In Irons (Into the wind)  – курс точно срещу вятъра. Носът на плавателния съд сочи посоката от която духа вятъра или иначе казано курсът на плавателния съд сключва ъгъл 0 градуса с посоката на вятъра. При това положение ветрилата не създават тяга и ветроходният съд стои относително неподвижен. Яхтата става слабо управляема и може да тръгне на заден ход в следствие от вълните. Накратко казано – стремим се да не заставаме в левентик (In irons/into the wind)

Бейдевинд (B) (на нидерландски: bij de wind) – „косо срещу“ вятъра. Ъгълът между курса на плавателния съд и посоката на вятъра е по-малък от 90 градуса. Минималният възможен ъгъл варира в широки граници – между 30 и 80 градуса в зависимост от конструкцията на плавателния съд и ветрилното стъкмяване.

Халфвинд (C) (на нидерландски: halve wind) – курс напречно на вятъра. Носът на плавателния съд сключва ъгъл от 80 до 100 градуса спрямо посоката на вятъра.

Бакщаг (D) (на нидерландски: bakstag) – курс „косо по вятъра“. Носът на плавателния съд сключва ъгъл от около 110 до 160 градуса спрямо посоката на вятъра. При повечето ветроходни плавателни съдове това е най-бързият курс. Много състезателни ветроходни лодки на бакщаг са способни да се движат със скорост по-голяма от скоростта на вятъра.

Фордевинд (E) (на нидерландски: voor de wind) – курс по вятъра. Носът на плавателния съд сключва ъгъл от 180 градуса с посоката на вятъра. Единствено при този курс е възможно разположение на ветрилата (грота и стаксела), познато като „пеперудка“. При нея, ако грота е разположен вдясно от мачтата, то стакселът е вляво и обратно. Това е най-бавният курс. При него ветрилата работят като аеродинамична спирачка при което цялата тяга се създава от съпротивлението на ветрилото и е насочена по курса на плавателния съд. При останалите курсове (без левентик) ветрилата работят като крило създавайки тяга насочена под ъгъл спрямо курса.

Where you steer the boat. Usually this is a big wheel, but on smaller boats it can be a tiller, which is basically a long wooden stick. Either of these can be used to control the boat’s rudder.

The keel is a long, heavy fin on the bottom of the boat that sticks down into the water. It provides stability and is the reason why modern sailboats are nearly impossible to capsize.

This is the term for when a sailboat leans over in the water, pushed by the wind. There’s nothing else like the thrill of heeling over as your sails fill and your speed picks up!

This term has two distinct meanings, both of them very important. As a verb, to tack is to change direction by turning the bow of the boat through the wind. As a noun, your tack is the course you are on relative to the wind. For example, if the wind is blowing over the port side, you are on a port tack. If it’s blowing over the starboard side, you’re on a…you guessed it…starboard tack.

A jibe is another way of changing direction, in which you bring the stern of the boat through the wind. Whether you choose to tack or jibe entirely depends on the situation–what’s around you, and the direction of the wind.

The side of the boat closest to the wind. When heeling over, this will always be the high side.

The side of the boat furthest from the wind. When heeling over, this will always be the low side.

On board a boat, this is what you say instead of “ropes.”

The big triangular sail just aft of the sailboat’s mast. As the name suggests, this is the boat’s largest and most important sail. Running along its bottom edge, the mainsail has a thick pole called the boom.

The next most common sail on any boat. The jib can always be found forward of the mast, and unlike the mainsail, does not have a boom.