Майстор на спорта, 19 пъти шампион на страната по ветроходство. Старши треньор на националните отбори по ветроходство в годините: 1978/1988; 1993/2004 г.; 2009/2013;
Защо станах ветроходец?
На първо място, майка ми е бургазлийка 🙂 Следователно, като малки с брат ми прекарвахме летата в Бургас.
Първите си ветроходни стъпки направихме върху импровозиран сал, изработен от греди, талпи и ветрило от рогозка. И всичко това в изкопа на един строителен обект, пълен с вода, който ние мислехме за малко езеро. Като малък бях запален спортист. Занимавах се с различни спортове: плуване, лека атлетика, баскетбол и ски. През 1958 г. от кръжока по баскетбол в „Пионерския дворец“ отидох на летен лагер на язовир „Сталин“ /сега яз. „Искър“/ и там пламна любовта към ветроходстването, та до ден днешен. За мен ветроходството не е само спорт, то е философия, отлично занимание и средство за придобиване на разнородни сръчности, умения, навици и ценни качества, полезни за ежедневието на човек. В дългия ми стаж като ветроходец, вече 45 години, посетих много страни и постигнах доста спортни успехи. Мисля, че пенсиониран ветроходец няма, защото това занимание може да се практикува от най-невръстна възраст до старини.
Пожелавам на всеки да се докосне до ветроходството и да го практикува като хоби или спорт!
